Fast Food ефект

Често ли похапвате дюнер или парче пица в обедната почивка? Ако отговорът е положителен, имаме една лоша новина за вас - нездравословното хранене скоро може да стане скъпо удоволствие.

Поне в няколко европейски държави вече активно работят за реализирането на тази кауза. В Румъния искат да въведат допълнителен данък върху fast food продуктите, в Дания пък планират налог върху шоколада и сладкишите, в Белгия се дискутират идеи за такса върху газираните напитки... Проблемът не е за подценяване - Световната здравна организация вече предупреди, че до 2015 г. 2.3 милиарда от световното население ще бъде с наднормено тегло. В Европа броят на хората, страдащи от затлъстяване, е скочил три пъти от 1980 г. насам. И продължава да расте доста бързо, особено сред децата. Дали обаче подобни мерки като изброените по-горе наистина ще помогнат талиите на европейците да станат по-тънки, или само ще изтънят портмонетата им? Отговорът е - доста е спорно. Най-вече защото причините за затлъстяването не опират само до потребяването на нездравословни храни, а често и до финансови възможности. Именно хората с по-ниски доходи консумират по-евтините и с по-ниско качество храни и напитки, които често наричаме с английския израз junk food (нездравословна храна).

По-тънка талия, по-голям бюджет

Макар че патентът за ограничаване на консумацията на нещо чрез въвеждането на допълнителни данъци вероятно принадлежи на американците, подобни идеи не са чужди на европейците и звучат все по-силно напоследък. Румъния например е на път да се прочуе като първата страна в света, въвела официално данък върху нездравословните храни. Здравният министър на Румъния Атила Чеке обяви миналата седмица, че парите, които ще бъдат събирани като допълнителен данък от началото на март тази година, ще бъдат използвани за попълването на и без друго изтънелия покрай икономическата криза бюджет за здравеопазване. Консумацията на нездравословни храни води до голям брой заболели и по-високи разходи за лечение, а също така намалява продуктивността, влошава качеството на живот и скъсява продължителността му, аргументира се Чеке. В момента един от четирима румънци има проблеми с наднормено тегло, показват официалните данни. Според Чеке данъкът върху вредните храни може да донесе на хазната около един милиард евро приходи. Изчисленията обаче са спорни, тъй като самият размер на данъка все още не е определен. Според предложения проектозакон, който тези дни ще обсъжда румънският парламент, данъкът ще бъде налаган на фирмите, които произвеждат, внасят или приготвят храни тип fast food, сладкиши, снаксове и чипсове, както и газирани безалкохолни напитки. Целта е да се "обезкуражи консумацията на хранителни продукти с повишено съдържание на сол, мазнини, захар и на хранителни добавки", които повишават риска от сърдечни заболявания и диабет. Мерките пък са напълно в унисон с политиката на ЕС по проблемите с прехраната и наднорменото тегло, смятат от румънското правителство. Това обаче не прозвуча никак убедително за обикновените румънци, производителите на подобни храни и собствениците на ресторанти за бързо хранене, които най-силно ще бъдат засегнати от мярката, ако тя бъде одобрена от парламента. Според румънския бизнес всекидневник Ziarul Financiar лидерът на fast food пазара в Румъния, американската верига McDonald's, например е имала оборот от 108 млн. евро за 2008 г. (което е с 30% повече от предходната година). Спорно е и по какви критерии точно ще се определя кои храни са вредни и кои не. Както каза пред "Капитал" Кармен Лупулец, маркетинг мениджър на KFC Romania, към настоящия момент не съществува списък на нездравословните храни и никой не е в състояние да каже какво точно попада под определението на здравното министерство за нездравословна храна.

Ах, тази сладка отрова

Датското правителство също планира да използва фискални мерки, за да накара населението на страната да започне да се храни по-здравословно. От средата на тази година датските лакомства вероятно ще станат най-скъпите в Европа, тъй като властите в Копенхаген планират да въведат данък върху сладоледа, шоколада и сладкишите. Приходите от него ще са около 200 млн. евро годишно. Миналата година Дания въведе допълнителна такса и върху подсладените газирани напитки. Под ударите на закона вероятно ще попаднат и други, богати на мазнини храни като сирене, масло, маргарин и олио, с което страната ще заеме първо място в ЕС по данъци върху нездравословните храни. Експертите обаче оспорват ефективността на тази мярка, като смятат, че е по-вероятно датчаните да започнат да си купуват подобни продукти в съседните страни за сметка на по-скъпите домашни стоки. Така нито населението ще стане по-стройно, нито местните производители ще имат шанс пред конкуренцията отвън.